Постинг
22.08.2008 19:16 -
push, push, baby
Автор: sehera
Категория: Други
Прочетен: 1725 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2008 19:19
Прочетен: 1725 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 22.08.2008 19:19
пуша от 16-18 годишна възраст..
в крехкостта на 16-те беше поза, по-късно защото ми харесваше..
сега е напълно осъзнато действие, натоварено с ритуали и всички практики, които карат пушенето да изглежда шик!
има пушачи, които изглеждат телесно нечистоплътни, дори телесната антропология при тях е различна, накак изкривена, цветът на кожата им е леко сивкав, . и цигарата с дим, изглежда да очертава една жълтевина и замазаност на жестовете дори..
въпреки козметичните средства, изглежда да имат страхопъзльовщина от тях..
вчера попаднах на работното мсто на един, и нямаше късмет с моята симпатия, защото въпреки тежките кожени мебели, персийските килими и приглушената светлина от тъмночервените щори, няколко драскотини във въздуха от дим от преди няколко дни, бързо ме накараха, след служебното, да заговоря за климатът в лондон..
над тежкото кафяво бюро като сива опъната линия се плъзгаха разговори, провели се дни преди това..можех да чуя споровете, или мълчанието на хора, събрали се в кръг, които лъжеха един друг..и се държаха като в завера
димът е метаморфозата на някой друг..
друг път се е случвало да бъда в стая, която също има тежко бюро, достолепно, и малко овехтяло, да речем..
но незнайно как, димът от цигара се носи право нагоре, заиграва още по-нагоре, и нагоре, където прави отново плътна линия, но готов да докосне някой слънчев лъч или да го обвие в цялата му маса..
говоря глупости. слънчевият лъч има ли маса, а димът?
има хора, които си играят с дима, направляват го...
това занимание открих случайно
разказвала съм и друг път, бях в някакво мързеливо блудкаво състояние, и не ми се вършеше нищо друго, тогава се заиграх с дима, като опитах с отсеченост на ръката, в която между пръстите бях вкарала цигара вертикално нагоре, да направя, кръгче...такова кръгче, каквото правеха другите с уста..
и се получи! после се научих да вкарвам кръгчетата е дно в друго..
за това не е необходимо някакво специално умение с уста, или ръка.
затова е необходима въздухът да е спокоен, да съществува вцепененост на пространството, и димът, катерейки се нагоре да отбелязва точно това състояние на нещата около теб..
тогава не мислиш, или мислиш, че не мислиш..защото тогава ти хрумват много възхитителни неща.. и като погледнеш те сами са се катерели по дима, и са метаморфозирали...
щото в една цигара с дим има всичко, което помислиш, без да го налагаш върху, листа, платното, речта..
ааа речта..я речта да си ходи в гардероба при дрехите..
защото започнах много да говоря..
в крехкостта на 16-те беше поза, по-късно защото ми харесваше..
сега е напълно осъзнато действие, натоварено с ритуали и всички практики, които карат пушенето да изглежда шик!
има пушачи, които изглеждат телесно нечистоплътни, дори телесната антропология при тях е различна, накак изкривена, цветът на кожата им е леко сивкав, . и цигарата с дим, изглежда да очертава една жълтевина и замазаност на жестовете дори..
въпреки козметичните средства, изглежда да имат страхопъзльовщина от тях..
вчера попаднах на работното мсто на един, и нямаше късмет с моята симпатия, защото въпреки тежките кожени мебели, персийските килими и приглушената светлина от тъмночервените щори, няколко драскотини във въздуха от дим от преди няколко дни, бързо ме накараха, след служебното, да заговоря за климатът в лондон..
над тежкото кафяво бюро като сива опъната линия се плъзгаха разговори, провели се дни преди това..можех да чуя споровете, или мълчанието на хора, събрали се в кръг, които лъжеха един друг..и се държаха като в завера
димът е метаморфозата на някой друг..
друг път се е случвало да бъда в стая, която също има тежко бюро, достолепно, и малко овехтяло, да речем..
но незнайно как, димът от цигара се носи право нагоре, заиграва още по-нагоре, и нагоре, където прави отново плътна линия, но готов да докосне някой слънчев лъч или да го обвие в цялата му маса..
говоря глупости. слънчевият лъч има ли маса, а димът?
има хора, които си играят с дима, направляват го...
това занимание открих случайно
разказвала съм и друг път, бях в някакво мързеливо блудкаво състояние, и не ми се вършеше нищо друго, тогава се заиграх с дима, като опитах с отсеченост на ръката, в която между пръстите бях вкарала цигара вертикално нагоре, да направя, кръгче...такова кръгче, каквото правеха другите с уста..
и се получи! после се научих да вкарвам кръгчетата е дно в друго..
за това не е необходимо някакво специално умение с уста, или ръка.
затова е необходима въздухът да е спокоен, да съществува вцепененост на пространството, и димът, катерейки се нагоре да отбелязва точно това състояние на нещата около теб..
тогава не мислиш, или мислиш, че не мислиш..защото тогава ти хрумват много възхитителни неща.. и като погледнеш те сами са се катерели по дима, и са метаморфозирали...
щото в една цигара с дим има всичко, което помислиш, без да го налагаш върху, листа, платното, речта..
ааа речта..я речта да си ходи в гардероба при дрехите..
защото започнах много да говоря..
Търсене
Блогрол
