знам, че ти...ама кво ти пука!

настина е така!
това казва снимката. случайно ми попадна и я харесах от пръв поглед, като разбира се, веднага направих препратка към кейтмос,
ето, този поглед ги прави звезди,
изживяването и завършването, има го и при двете, макар да са звезди от различни сцени, различно време. виждаш ли каци категорична структура на позата. ще намеря снимка в нета на кейт, която да отговори на тази на бардо и ще сравним, колко е благосклонна светлината на прожекторите, макар времевите периоди да са различни, авансцената на времето е различна, но как ситуират звездата поради генетични, сигурна съм, а и после придобити качества.

Мноо важно!
http://i215.photobucket.com/albums/cc110/v_i_g_o/decline.jpg

Дали на някой му пука дали на теб ти пука:)
Скука,скука...

4.анонимеее,
вероятно имате много скучна представа за скуката!

КАРЛОТА ВАЛДЕС

"Скуката – това е контрареволюция."(paris,may '68)

Госпожо, защо ме карате да проявявам лошо държане. То не е характерно за мен, и за доброто ми аристократично възпитание. Много ви моля. Не пишете такива неверни неща. Как така да не ви пука от остаряването. Това може да го каже само лице, което е в пубертетна, или младежка възраст. На всеки човек му пука това нещо. Особено със годините. Впрочем, и на вас ви пука, но така е прието да се казва. Внимавайте госпожо-животът си течееееее. Безвъзвратно се търкалят годините. Миналото нивга няма да се върне вече-както се казва в една песен. Това накратко.

гоподине, разочаровате ме. най-баналното и често цитирано твърдение за щастието е, че човек се чувства истински щастлив, когато свикне да живее с мъсълтта за смъртта си.
и това твърдение всъщност има пълното основание да се твърди, че е така.
отдавана, без излишно позиране счетох, че възрастта и миналото са една дреболия..
нещо като прашасала драперия на времето, характерна за писателите от миналия век..
които все по-малко се четат днес..

)))

Може и да сте права. Но това се касае за хора на определена възраст. Аз не мисля за тези работи. Те са далеч от мен. Когато човек почне да мисли за такива неща, това е може би един признаците на остаряването. И все пак не може да не се замисли понякога, особено когато пред очите му са хора, които се били други. Това са хората от детството му-силни, жизнени, можещи всичко. Край тях си се чувствал леко. И изведнъж ги виждаш същите тия хора други-грохнали, неможещи, беззащитни. И си казваш-това те ли са. И не може да не ти мине мисълта-нима и аз един ден ще стана такъв. Докато човек е млад/не само и не толкова на години, а като чувство, като дух/, му се струва че е вечен. Че вечно ще е силен, можещ и млад. И не вярва че е възможно друго. Само ако усети полъха на смъртта, може да се замисли, па макар и за миг. А смъртта е....Абе стана много дълго. Друг път, пък и тя може да е/ и сигурно е/ различна за различните хора.

и вие донякъде сте прав! смъртта е различна за различните хора. не всеки се чувства като една духната свещ, и тази мисъл да го кара да диша още..
интересното е, че за смъртта мислех в младостта си, сега много рядко, и то, разбира се, когато касае хора, които обичам. тогава ме е страх от нея.
иначе, да..старостта и остаряването е много досадно. най-малкото те задължава да ставаш ласкател.
и да допускаш ласкателства за персоната ти.
едно суетене, заради, което трябва да правиш компромиси и да показваш, че добре си възпитан..))))